•  
  •  
  •  

 

 

История

Обръщайки поглед назад към културно-историческото минало на нашия народ, ние откриваме, че у българина има изключителна почит и уважение към училището, не само като просветна институция, свързана с образованието на младите, но като “свето” място, където се съхраняват ревностно народностните традиции, място където се съзижда българската душевност.

 

За съществуването на българското училище в с. Малево през средата на XIX век научаваме от една дописка в "Цариградски вестник" бр. 98, от 30 август 1852 година. В нея пише: "с. Теке-кьой има християнски къщи - 80, децата им учат в къща на Рибен буквар, Часослов и други книги, писание калиграфическо и числение. Педагогът приема годишна заплата 500 гроша."

 

От тази дописка се вижда, че през 1851-1852 година в селото е имало вече килийно училище, което се е помещавало в частна къща. Редът на обучение бил същия, както и в останалите селски килийни училища. Учело се целогодишно, като през зимните месеци учениците били около 10-15 момчета, а през лятото броят им намалявал. Учениците седели на земята, изписвали буквите върху пясък, а по-късно пишели с калем на плочи. По-големите и по-напреднали ученици помагали на новите и изоставащите да научат уроците си.

 

Първият учител бил Жеко Стоянов, родом от с. Криво поле. Той учел десетина деца на черковно пеене, четене на черковно-славянски и писане на плочи. Образованието, което давал, било твърде недостатъчно и елементарно. Училището е съществувало от 1852 до 1876 година, като през някои години обучението е било прекъсвано поради липса на учител. Освен в частни къщи, килийното училище се е помещавало и в стаята до старата църква.

 

От 1.IX. 1878 година в Малево е открито редовно българско обществено училище, което е имало четири отделения.

 

По настояване на селските първенци през учебната 1907-1908 година се открива и прогимназия с 25 ученици. Обучавали са се повече момчета. Има сведения, че през учебната 1909-1910 година от 48 ученици е имало само 3 момичета. След завършване на основното си образование много малко момчета са продължавали да учат в Хасково.

 

След Освобождението селяните събират средства и в двора на сегашното училище построяват малка двуетажна сграда. В нея се е помещавала и откритата през 1908 година прогимназия. Сегашното училище се строи от 1928 до 1930 година. Кои са били първите учители след Освобождението не се знае, тъй като не са запазени архивите на училището от това време.  Списъкът на учителите, дали своя принос за развитието на образованието в с. Малево, е многоброен. Известни са имената на някои от учителите:

 

  •    1884-1886 година - Теню Георгиев от с. Малево и Георги П. Петров
  •    1886-1887 година - Георги П. Петров и Тодор Петев
  •    1887-1888 година - А. Христозов, Кирил Попов и Димитър Кожухаров
  •    1888-1889 година - Анка Петкова от Ст. Загора и Нестор П. Стоянов от с. Криво поле
  •    1889-1890 година - Георги П. Петров и Мария Койчева от Хасково

 

През 1939 година в селото се открива Допълнително земеделско училище. Приемали се ученици след завършено третокласно образование. В него се изучавали предмети с практическо приложение, свързани със земеделието - лозарство, винарство, говедарство и други. Учители са били предимно агрономи и специалисти от Хасково. Училището нямало своя сграда, а използвало учебните стаи на основното училище, стаи на читалището и кооперацията. То не разполагало със средства и необходимия селскостопански инвентар за обучение, поради което заниманията се водели нередовно и непълноценно. То съществувало до 1947 година, като от 1944 до 1945 година е било преместено в с. Узунджово.

 

 От 1947 до сега училището е основно.

През 1960 година е построена ученическата работилница, а през 1980 година спортната зала, в която по-късно е оборудвана и фитнес зала.

Сега в училището се учат ученици от с. Малево, с. Корен и с. Криво поле, които се обучават от 18 преподаватели.   

Календар

 

Контакти